Валяци за боядисване, четка кръгла, четка плоска, четка баданарка, макетен нож, шпакла бояджийска, лента хартиена, лента PVC, четка за тапети, валяк зя притискане, нож за тапети, ножици, маркираща линия, шпакла за сваляне на тапети и боя, шлайф ръчен, шкурка, бояджийски пистолет, бояджийска помпа.
Качественото боядисване зависи от няколко фактора – използваните материали и инструменти, подготовката на основата и опита. Да познавате особеностите на инструментите за боядисване е ключ към правилен избор и задоволителни резултати от използването им.
Четките са едни от най-често използваните инструменти за нанасяне на бои. Ако се използват по подходящ начин, качествените четки траят години. Състоят се от влакна, дръжка и метална гилза, която ги свързва. Влакната са слепени в основата с подходяща смола. Четките са два вида – с естествен и синтетичен косъм. Тези с естествен косъм са най-подходящи за алкидни бои. С навлизане на водноразтворимите бои (латекси) все по-често се използват четки от полиетилен, полиестер или етилен-полиестерни. Едно забележително нововъведение през последните години са синтетични влакна, които имат качествата на естествените и са подходящи както за маслени, така и за водноразтворими бои. Изборът на четка е не по-малко важен от този на боя. Равномерното покритие зависи от косъма на четката. Преди да купувате се убедете, че влакната са конусовидни, т.е. с по-широка основа, изтъняващи по дължината и с остър връх. Това осигурява необходимата гъвкавост. Важна е и дължината на косъма. Късите влакна не задържат добре боята и са склонни да оставят следи по покритието. Четките с дълъг косъм не създават такива проблеми и са за предпочитане, особено ако ще нанасяте лаково покритие или гланцова боя. Гилзата трябва добре да обгръща дръжката и основата на влакната, за да не падат. Задължително е да е от метал, който не корозира – неръждаема стомана или алуминий, тъй като ръждясалата гилза може да промени цвета на боята, когато се потопи в кутията. Дръжките са дървени или пластмасови. Обикновено дървените се предлагат лакирани, за да траят по-дълго. Повечето професионалисти обаче ги предпочитат без покритие, защото така не се хлъзгат в ръцете. Размерите на дръжките варират – може да са различно широки, за да подхождат на дланите и да са удобни за работа. Има и тънки като молив, които се използват за фини очертания. Четките за еднократна употреба са сравнително евтина алтернатива, ако няма да боядисвате дълго и често. Те се изхвърлят след употреба и чистенето отпада. Имайте предвид обаче, че по-евтините четки бързо губят влакната си и съответно способността да оставят гладко покритие. Ако четката не е за еднократна употреба, след приключване на работа тя се избърсва с вестник и се почиства с подходящ разтворител, след което се съхранява според инструкциите на производителя. Четки, широки 2.5-5.0см се препоръчват за дограма, рамки и други по-фини работи; 7-8см – за шкафове, врати, огради, улуци и други; 10см – за по-големи повърхности (стени, тавани, подове и други). Най-тесните четки са два вида. При едните влакната са изрязани под права линия, а при другите – под ъгъл, леко скосено към гилзата. Последните са за направа на тънки линии, орнаменти и украси, и обикновено имат дълга дръжка за по-прецизно контролиране.
Преди работа намокрете върховете на четкате с подходящ разтворител. Така боята ще засъхва по-бавно върху влакната. В боята се потапя една трета от дължината на косъма, без да се взема прекомерно количество боя. В противен случай ще е трудно на нанесете равномерно покритие и ще се стигне до загуба на материал. Движете четката под ъгъл от 45°, за да увеличите боядисващата повърхност на краищата на влакната. За по-добро покритие боядисвайте по посока от току-що боядисаната към голата повърхност, или както е прието да се казва “от мокро към сухо”. Ако искате да си починете за известно време, поставете четката в боята така, че върховете на влакната й да са потопени. Ако ще прекъсвате боядисването за повече от час, увийте четката с полиетиленово или алуминиево фолио и я поставете във фризер или хладилна камера (за маслените бои) или в хладилник (за латексови бои). Да използваш четката веднъж и след това да я изхвърлиш, е лесно, но не и разумно. За да е възможно качествено почистване, е необходимо да се вземат превантивни мерки. Хубаво е четката да се овлажнява с разтворител, на чиято основа е боята, за да се предотврати засъхване на покритието върху влакната. Винаги четете упътването на производителите върху опаковката на боята. Там обикновено пише какъв разтворител или разредител да използвате. След почистване със съответния разтворител, четката се измива с топла вода и сапун и се изплаква. Изсушава се, преди да се прибере за съхранение. Никога не дръжте дълго четката във вода или разредител, защото в противен случай влакната абсорбират твърде много течност, надуват се, а след изсъхване губят еластичността си. Не оставяйте четката да стои изправена, подпряна на върховете на влакната. Така те ще се деформират и няма да оставят равномерно покритие. За четките с естествен косъм се препоръчва преди прибиране да се втрие малко вазелин.
Валяците са предпочитани в случаите, когато трябва да се покрие по-голяма площ, или когато е необходимо нанасяне на по-дебел пласт покритие. Те използват повече боя в сравнение с четките, но боядисването на тавани и стени (отвън и отвътре) става по-бързо и изисква по-малко усилия. Използват се с пластмасова ваничка, в която се слага боята и решетка за отцеждане на излишъка. И тук, както и при четките, трябва да се спрете на подходящ валяк. Валяците с естествен материал обикновено са покрити с мохер или агнешка вълна. Синтетичните са от полиетилен, полиестер или комбинация от тях. За латексови бои се използват само синтетични материали, тъй като естествените абсорбират твърде голямо количество от тях. Маслени или алкидни бои се нанасят с валяци както с естествена, така и с изкуствена материя. Освен това правило е добре да четете инструкциите на производителите преди покупка. Така ще разберете дали даден валяк е подходящ за конкретния случай. Ако ще боядисвате равна повърхност, отделните влакна на тъканта може да са по-къси. Валякът, предназначен за боядисване на неравни повърхности, например зидария, е с по-мъхесто покритие. Валяците с релефна или рехава тъкан са направени за създаване на специални ефекти. Дължината и диаметърът определят големината на боядисващата повърхност на валяка. Те варират и е необходимо да изберете най-подходящите за работата, която ще извършвате. Валяци с диаметър на меката част около 0.6см се използват за гладки стени, тавани и подове; за грапави стени – 1см; за по-груби повърхности (хоросанови стени) – 2.5см; за най-грубите повърхности (тухли, хоросан и зидария) – над 3см. Има валяци, при които тъканта е закрепена трайно върху рамката. По-удобни за многократна употреба са решетъчни рамки, позволяващи лесно и бързо сваляне и слагане на влакнестата материя. Дръжката на валяка трябва да е удобна за работа и би било практично, ако има място за свързване на удължение, с което да се улеснява боядисване на подове, тавани и стени. За постигане на специални ефекти се използват релефни валяци от дунапрен, нагънат полиетилен или изкуствена гюдерия. Валяците с малки размери са специализирани за боядисване на трудно достъпни места и повърхности с малки размери.
Когато купувате валяк, проверете да няма видими шевове и след натиск да възвръща предишната си форма. Преди употреба се мокри с вода или подходящ разтворител, за да не изсъхва боята по него. Валяка се потапя във ваничката и се търкаля по решетката, така не задържа твърде много боя. При боядисване се движи във форма на буква М, като последователно се запълват празните пространства. За да се почисти, първо се избърсва добре с вестник и после се измива с подходящ разтворител. В случай, че сте използвали не латексни, а други бои, е необходимо да си сложите ръкавици. Валяците за еднократна употреба са подходящи, когато няма да пребоядисвате скоро и искате да избегнете почистване на инструментите, особено ако боята е маслена. Почистването на инструментите от бои на водна основа става с топла вода и миещ препарат. Детергентите, съдържащи керосинови дестилати, имат по-добра измиваща способност. След такава обработка е възможно инструментите ви все още да не са напълно изчистени, защото някои латексови бои съдържат специални смоли за подобряване на блясъка, сцеплението и устойчивостта на боята. Смолите са подобни на тези, използвани при алкидните бои. Затова ще се наложи да използвате и разтворител. Ако сте използвали бои на маслена основа, валяците се изплакват със съответния разтворител няколко пъти, докато течността остане чиста. В случая никога не използвайте вода, преди боята да е отстранена напълно. Следва измиване с топла вода и детергент. След като валяците изсъхнат, се увиват във восъчна хартия или алуминиево фолио и се закачват да висят или се оставят легнали на една страна, а не вертикално. Ако сте оставили четката или валяка непочистени след последното боядисване, не ги изхвърляйте. Все още има шанс да влезнат в употреба. Трябва да ги накиснете в кутия с ацетон, ксилен или толуен (за латексни и алкидни бои) и след това да се държат известно време в разтвор на натриев фосфат. При работа с бои на основата на различни разтворители, както и при почистването на инструментите със съответните разтвори, е препоръчително носенето на химически устойчиви гумени ръкавици.
Те са подходящи за боядисване както вън, така и вътре, също като четките и валяците. Предпочитани са за декориране предимно на малки повърхности. Боядисващата повърхност на тампоните е от дунапрен или сюнгер и има различна форма и размери. Тампоните улесняват равномерното боядисване на трудно проницаеми повърхности, например порести. Често се използват и за нанасяне на оцветители и лакови покрития, както и за боядисване на ленти, кантове и други прецизни очертания. Предимството им е, че са плоски, равни и за разлика от четките, не пръскат и не капят. Подходящи са както за латексни, така и за алкидни бои. Движението на тампона трябва да е в една посока, без да се връщате на току-що боядисани места. Тампоните също са за едно- или многократна употреба. И тук, както при валяците, е разумно да се използва ваничка за потапяне в боята