Преди около две десетилетия на пазара ни се появява нов материал, разширяващ асортимента от облицовъчни покрития. Става въпрос за гранитогреса, който, много скоро след създаването си в Италия през 80-те години на миналия век, получава голямо разпространение и популярност в цяла Европа и въобще в целия свят. Всички сме чували за гранитогрес, но знаем ли какво точно представлява този материал, какви са неговите предимства, разновидности, приложения, особености в полагането и експлоатацията? Тук ще се опитаме да разясним тези въпроси.
На италиански гранитогрес е gres porcellanato, и трябва да отбележим, че това словосъчетание (gres – каменно-керамично изделие и porcellano – порцелан) много точно отразява същността на материала, защото по състав той е близък до порцелан-керамично изделие, но по свойства и естетически вид е сравним с природния камък гранит.
Гранитогресът се получава при високотехнологичен процес. В състава му влизат основно бяла глина и добавки от фелдшпат, кварц и други минерали. Добре размесената суровина се пресова при много голямо налягане – 400N/см2 и се изпича при висока температура – 1200-1300°С. В резултат се получават много плътни плочки с еднородна структура, което придава на крайния продукт голяма твърдост, механическа устойчивост, ниска водопоглъщателна способност (0.02-0.05%), устойчивост на замръзване и на големи температурни амплитуди. За да се получи продукт с нужния цвят, в суровината се добавят минерални пигменти, които са равномерно разпределени по дебелината на плочата, придавайки й вид на природен гранит.
Според особеностите на повърхността си гранитогресът бива неполиран (матов), полуполиран, полиран (с блясък), сатенен (с лъскавина), структуриран, ректифициран и глазиран. Матовият не се подлага на допълнителна обработка и запазва тези особености на повърхността си, които е получил след изпичане на изхода от пещта. Неговата повърхност не блести, но за сметка на това се характеризира с голяма здравина и трайност. Полуполираните и полираните разновидности са с по-изискан външен вид, но пък са и по-капризни. Обработката с абразивен материал от една страна им придава огледален блясък, а от друга – намалява износоустойчивостта им. Също както полираният естествен камък, този вид гранитогрес се нуждае от обработка със специални смеси, създаващи защитен слой на повърхността. Това се налага и защото при полирането част от порите, които са били затворени, се отварят, а на плочките, освен износоустойчивост, трябва да се придаде и водонепроницаемост.
При производството на гранитогрес със сатенена повърхност, преди изпичането, върху повърхността на плочите се нанася слой от минерални соли, който придава на продукта окончателния вид със своеобразен мек блясък. При това, структурата и експлоатационните характеристики на материала се запазват. За получаване на структуриран гранитогрес се използват фигурални пресоващи форми. Готовият материал имитира повърхността на скали и дървесина, или има противохлъзгащо насичане. Особеностите на ректификация на гранитогреса пък са, че плочите се нарязват в необходимите размери след изпичане, така че след полагането се получава единна безшевна повърхност. Другата разновидност - глазираният гранитогрес, изисква покриване на плочките с емайл преди изпичане. До тази технология се прибягва, когато се цели с глазираното покритие да се създаде имитация на дървесина, мрамор, обикновена керамична плочка или ярък декор, без да се налага използване на скъпоструващо тониране в целия обем. Имайте предвид, обаче, че този вид гранитогрес не е подходящ за облицовка на подове на места с интензивно движение, защото покритието ще се изтърка с времето.
Стандартните размери на плочките гранитогрес са 15х15, 20х20, 30х30, 30х40, 40х60, 60х60см и други, при дебелина от 7 до 30мм. Най-често използваните плочки са с дебелина 8-14мм.
Едно от най-важните качества на гранитогреса е ниската му пористост и като следствие от това – феноменалната му твърдост. Той се отличава с голяма механична устойчивост в сравнение не само с керамичните плочки, но и с естествения камък. Материалът е и износоустойчив, отнася се към групата PEI V, което означава, че може да се прилага на всякакви места, дори и с интензивно движение, с малкото изключения, които посочихме по-горе. При транспортиране и полагане с гранитогреса трябва да се внимава, защото, въпреки голямата си твърдост, все пак може да се счупи. Това, обаче, не засяга безспорните експлоатационни качества на покритието. След като веднъж вече плочките са сложени както трябва и изтече необходимото време, за да може да се преминава по покритието, може да преминете и с товарна кола, без това да го увреди. Не случайно заради това си качество гранотогресът се използва широко и с външно приложение на различни по предназначение обекти, включително с интензивен трафик и голямо механично натоварване.
Въпреки южния си произход, гранитогресът е материал, който без проблем може да се използва навън и в страни със студен климат. Изключителната му студоустойчивост (издържа до –50°С) е резултат от рекордно ниското му водопоглъщане, което пък се дължи на плътността му. Поради липсата на пори по повърхността, водата няма как да навлезе във вътрешността на материала и да го разруши. Към предимствата на гранитогреса трябва да добавим и това, че той не изменя цвета си с времето, устойчив е на въздействието на киселини и основи, не гори и е екологически чист и безопасен.
Благодарение на факта, че компонентите на гранитогреса се подбират внимателно по показателя радиоактивност, то крайният продукт няма повишен фон, което не може да се каже еднозначно за много видове гранит и други вулканични скали като базалт, лабрадорит и габро. Разбира се, заради това, при покритията от тези естествени камъни се налагат редица ограничения в приложението в зависимост от радиационния им фон, така че в крайна сметка използването им, когато са спазени правилата, е абсолютно безопасно. При гранитогреса, обаче, такива ограничения в приложението няма.
Повърхността на този материал обикновено наподобява тази на естествен камък, при това не само на разпространените видове - гранит и мрамор, но и на по-редки видове, като травертин и други минерални варовици. Може да се имитира също така състарена повърхност, грубо дялан камък, дървесина, кожа и даже застинала вулканична лава. Като цяло съвременните технологии позволяват на дизайнерите да избират гранитогрес сред огромно разнообразие от цветове, с еднородна или разнородна повърхност, матова или блестяща, създаваща илюзия за други материали и т.н. Има дори колекции, които наподобяват външния вид на паркетна дъска и то от различни видове дървесина. При това структурата на дървесината е имитирана много точно върху повърхността на гранитогреса. Ако линията наподобява грубо дялан камък, много производители, за по-голяма правдоподобност, влагат в материала и късчета масив от естествен камък. Както се досещате, всичко това е добра предпоставка гранитогресът да намери своето заслужено място като облицовъчен материал във всеки проект, като добре се впише във всеки интериорен стил, след професионалния избор на точния продукт от страна на дизайнера.
Като допълнение към фоновите плочи гранитогрес, много фирми предлагат още декоративни и функционални елементи. В асортимента си всички производители имат разнообразни бордюри, плинтове, корнизи, розетки, ъглови, съединителни и фронтални детайли за стълби. Освен това, те могат да бъдат изпълнени в различни стилове. Напоследък силно се развива и фигуралното изрязване с лазер за създаване на различни декори, което по-рано се правеше само с естествен камък. Много популярни стават и различните мозайки и пана от гранитогрес.
Ограничения в използването на гранитогреса като облицовъчен материал практически не съществуват. С него се облицоват повърхности както навън, така и вътре. Препоръчителната област на приложение на плочите се определя от типа им. Така например, плочите с естествена повърхност (без допълнителна повърхностна обработка преди или след изпичане) се поддържат по-трудно в сравнение с полираните и не са много подходящи за домашни помещения. В същото време те са предпочитани за облицоване на подове в гаражи, складове, производствени и други подобни помещения. Полираният гранитогрес пък е подходящ само за подове на закрити помещения, защото, когато повърхността му се намокри, става много хлъзгав и не безопасен. Ако обаче става въпрос за облицоване на стени, той може да се използва и за вътрешна облицовка, и за фасади. Освен това, полираните плочи отблъскват мръсотиите, по-лесно се поддържат чисти и имат приятен бляскав вид. Тук трябва да добавим и това, че външните площадки, тротоарите, стълбищата, подовете в производствени помещения и на други места, където има опасност от намокряне, е най-добре да се облицоват с гранитогрес с противохлъзгаща (релефна) повърхност.
Ще ви обърнем внимание и на правилното полагане на този вид покритие. Както при всички други облицовки, и тук крайният ефект зависи не само от качеството на продукта, но и от професионалното му полагане и правилната му експлоатация. За да получите задоволително добро покрие от гранитогрес, плочките трябва да се поставят върху идеално равна и твърда повърхност. В противен случай, покритието може да се деформира вследствие на натоварване по време на експлоатация. Ако искате плочките гранитогрес да ви служат дълго, то ще трябва не само да подготвите основата, но и да нанесете сместа за залепване равномерно, без въздушни мехури. Както вече стана ясно, гранитогресът не е порест материал и не абсорбира вода, което означава, че обикновеният циментов разтвор не обезпечава нужното сцепление с него. Затова в случая трябва да се използват специални двукомпонентни лепила на циментна основа. В кухни, бани, на улицата и в други зони, където не е изключено попадане на топли течности или резки температурни промени, би следвало да се използват високоустойчиви видове еластични лепила. Въпреки това, специалистите не препоръчват безшевно полагане на гранитогрес, защото при температурни промени плочките ще се увредят. Безшевният метод се допуска само при ректифицираните плочи, и то само ако се поставят в помещения с относително постоянна температура.
Основно правило при избора на плочки е характеристиките им да съответстват на изискванията на мястото, където ще се полагат. Най-важните характеристики, на които трябва да се обърне внимание са водопоглъщаща способност, съпротивление на свиване, повърхностна твърдост, устойчивост на температурни амплитуди, устойчивост на действието на химични реагенти, мразо- и износоустойчивост. За да подберете точния продукт, трябва добре да се запознаете със свойствата на различните плочки и да разберете на какви класове съответстват според класификациите на Европейските норми, приети и у нас, и едва след това да прецените кои ще са най-подходящи за проекта ви.
Една от най-често използваните технически класификации на керамични плочки, на която подлежи и гранитогреса, е по Европейския стандарт EN ISO 13006. Според него плочките са разделени на групи по два параметъра – водопоглъщане и метод на получаване. Колкото по-малък е номерът на групата, толкова по-слаба е водопоглъщащата способност и е по-висока студоустойчивостта. Групите I и II се приемат за студоустойчиви, докато група III е само за вътрешно приложение. Когато избирате плочки за подово покритие, задължително трябва да обърнете внимание на тяхната здравина, устойчивост на чупене и прорязване, както и на износоустойчивостта им, която се определя от съпротивлението им на триене. Според Европейския стандарт EN 154 (PEI), по показателя износоустойчивост съществуват 5 групи плочки. Не по-малко важен е и външният вид на плочките. Установените Европейски норми изискват плочките да имат точно установени размери, абсолютно правилни ъгли и идеално равна повърхност. Ако има гланц, той също трябва да е равномерен.