Векове наред керамичната плочка не излиза от мода. Разновидностите и са много, но нито една от тях не е с универсално приложение. За да изберете правилния вид за даден проект, ще трябва да се съобразите с много параметри. Със следващия материал ще се опитаме да сме Ви полезни, ако пред вас стои такъв избор.
Керамиката е древен строителен материал. Изделия от нея съпровождат човека от незапомнени времена. Те са открити сред находки от разкопки, датиращи от каменната епоха. Най-вероятно керамиката е един от първите материали, които човекът е започнал да произвежда. Разбира се, керамичната плочка се е появила доста след каменната ера, но е трудно да се каже кога точно е станало това. За най-древни се считат плочките, украсяващи древния Египетски дворец на Рамзес III. Те били емайлирани, изрисувани и изпълнени от злато, но като форма наподобявали съвременните. И днес, когато съществува голямо разнообразие от материали за облицоване на стени и покриване на подове, керамичните плочки продължават да се ползват с голяма популярност. Разцветът в разработването и производството на нови продукти с подобно приложение не е успял да ограничи потреблението им и мястото им в съвременното строителство. Това е така, защото от древността до днес керамичната плочка е извоювала мястото си на често предпочитан облицовъчен материал с доказани преимущества - здравина, негоримост, износоустойчивост, широки възможности за приложение, естетичен вид, разнообразие от цветове, десени, типове повърхност, лесно поддържане на идеална чистота и други. Като всички керамични продукти и керамичните плочи се произвеждат от глина, пясък и други природни добавки. От сместа се оформят плочки с желаните размери, които след това се изпичат при температура от 1000°С до 1250°С в зависимост от типа плочка. Керамичните плочки се използват за покрития на подове и облицовки на стени и в тези си качества изпълняват две функции - естетическа и техническа. Те са устойчиви и не губят първоначалната си красота, защитавайки основата от разнообразни външни въздействия. Именно тези две функции оказват решаващо значение при избора на тип плочка. Външният й вид трябва да се вписва хармонично в цялостното интериорно и екстериорно решение на сградата и в същото време техническите и характеристики да отговарят на специфичните изисквания в различните случаи на приложение. Сред керамичните плочки съществува голямо разнообразие по няколко показателя. Според типа повърхност те биват емайлирани (глазирани) и неемайлирани. Повърхността на емайлираните плочки е покрита със слой цветно стъкло, създаващо както важни естетически характеристики (цвят, блясък, декоративен рисунък, различни оттенъци и т.н.), така и технически свойства. Всички тези характеристики зависят от типа емайл и могат да варират в широки граници. Неемайлираните плочки са еднородни по цялата си дебелина и обикновено нямат никакъв декоративен рисунък. В зависимост от основата, плочките биват с порест и с плътен корпус (почти като стъклото). Порите са видими само под микроскоп и за измерването им се използва отчитане на количеството вода, което поглъщат. Колкото по-голяма е пористостта, толкова по-силна е и водопоглъщащата способност на основата на плочката. Според технологията на формуване, плочките са пресовани и екструдирани. Пресованите се произвеждат от прахообразни смеси, които се подават и уплътняват в нужните форми под голямо налягане с преса. Вторият метод включва формуване на плочките от тестообразна смес от изходните материали, излизаща през екструдер. Керамичните плочи се различават и в зависимост от изходната суровина. Според този показател корпусът на плочката може да е цветен (от жълто до тъмно червено с множество междинни тонове) или бял. При емайлираните плочки цвета на основата практически е без значение. Когато изделията са неемайлирани различни цветове могат да се получат и с добавяне на пигменти. Керамичните плочки се различават и по форма и размери. Най-разпространените форми са квадратна и правоъгълна, но съществуват и по-сложни - шестоъгълна, осмоъгълна и др. Що се отнася до размерите, големината на плочите може да е от мозаечна (плочки с площ на повърхността, по-малка от 90см2) до плочи с дължина на страната над 60см. Дебелината варира от няколко милиметра до 2-2.5см.
Керамичните плочки се класифицират по типове, които имат специфични технико-търговски названия. Тези типове се отличават един от друг, от една страна, по гореспоменатите характеристики, а от друга - по технологията на производство.
Майоликата представлява много здрава керамична плочка, получена чрез пресоване, с емайлирана повърхност и пореста цветна основа. Технологията на производство включва две отделни изпичания - първото за корпуса на плочката, а второто - за емайла. Двукратното изпичане гарантира липса на пукнатини. Плочката е равна, блестяща и с висока декоративна стойност. Суровината за производство на майолика е смес от глина, пясък, карбонати и окиси на желязото, придаващи на основата лек розов оттенък. Използва се непрозрачна цветна глазура. Майоликата се прилага за облицовка на вътрешни стени в жилищни помещения с ниска влажност на въздуха. Не е приложима за мокри и влажни помещения, тъй като има висока пористост и голяма водопоглъщаща способност - 15-25%.
Фаянсът е емайлирана плочка с пореста бяла основа, формувана чрез пресоване. Технологията включва двойно изпичане. Фаянсовата плочка се пресова от светла, несъдържаща желязо, глина и затова е цветна само глазираната повърхност. Качеството на продукта зависи от еднородността на суровината, която се подлага на прецизна подготовка. Изпичането е на режим на степени с постепенно увеличаване на температурата. Това е важен момент, защото, ако рязко се премине границата от 600°С, може да не протече пълно изпичане на органичните примеси в глината. В резултат на това ще се получи дефект, наречен “черни сърцевини”. Неправилно изпеченият фаянс бързо губи цвета си, има неправилна форма и се руши лесно. Материалът е с вътрешно приложение - за подови покрития и облицовки на стени.
Клинкерните плочки са емайлирани или неемайлирани, еднократно изпечени, с разноцветна основа и се получават по пътя на екструзията. Суровинната смес се изпича при температура до 1250°С, до започване на процеса на остъкляване. Методът на екструдиране позволява получаването не само на плочки със сложни геометрични форми, но и на различни облицовъчни елементи за цокли, ъгли, стъпала и др. Клинкерните плочи имат много добри характеристики на съпротивление на механични въздействия, триене, неблагоприятни атмосферни условия и температурни амплитуди. Освен това, те са устойчиви към въздействието на агресивни химични вещества, почистват се лесно и са непретенциозни по време на експлоатация. Поради тези си характеристики клинкерните плочи имат широко приложение. Те могат да се използват за подова настилка както вътре, така и извън сградата, а също и за вътрешна облицовка на стени в жилищни, обществени, промишлени и спортни съоръжения.
Теракотата, известна още под наименованието кото, представлява обикновено неемайлирана плочка с червена пореста основа, получена чрез екструзия. В последно време пазарът предлага и частично и цялостно глазирани плочки терракота. Продуктът се произвежда от различни видове глина и след екструзията се изсушава и изпича при температура 1110°С. Основата е в различни нюанси на червеното в зависимост от вида на глината. Теракотата притежава висока устойчивост към въздействие на абразивни вещества, атмосферни влияния и химични вещества, не се свива и не се измята. Използва се за подови настилки с вътрешно и външно приложение. При теракотните плочки за интериорни облицовки се добавят обагрящи субстанции за засилване на цвета. Такава обработка обаче не е препоръчителна за теракота за външна употреба, защото изменя порестата структура на основата на плочката и може да повлияе неблагоприятно на нейната студоустойчивост.
Гранитогресът се прави от бяла глина с добавки от фелдшпат, кварц и други минерали. Добре размесената суровина се пресова под много голямо налягане - 400Nсм2 и се изпича при висока температура 1200-1300°С. В резултат на този високотехнологичен процес, се получават много плътни плочки с еднородна структура, което придава на крайния материал голяма твърдост, механическа устойчивост, ниска водопоглъщателна способност (0.02-0.05%), устойчивост на замръзване и на големи температурни амплитуди. За да се получи продукт с нужния цвят, в суровината се добавят минерални пигменти, които са равномерно разпределени по дебелината на плочата, придавайки и вид на природен гранит. Интензивността на цвета не се променя под действие на светлината и ултравиолетовите лъчи. Плочките гранитогрес се произвеждат с релефна, матова, полирана или глазирана повърхност. Използват се за облицоване на повърхности, подлагани на голямо механично натоварване и изискващи повишена устойчивост на химични реагенти и студ. Гранитогресът е много интересен материал, на който ще посветим отделна статия в някой от следващите броеве.
Разбира се, на пазара могат да се открият и други разновидности на керамичните плочки, отличаващи се от вече споменатите по един или друг показател, например емайлирана теракота или клинкер, получен чрез пресоване.
От гледна точка на възможностите за приложение керамичните плочки се делят на: плочки за облицовка на стени и подове с вътрешно приложение; плочки за облицовка на стени и подове с външно приложение и плочки за басейни. Основно правило при избора на плочки е характеристиките им да съответстват на изискванията на мястото, където ще се полагат. За да подберете точния продукт, не е достатъчно само познаване на споменатите по-горе групи керамични плочки. Трябва добре да се запознаете със свойствата на различните продукти и да разберете на какви класове съответстват според класификациите на Европейските норми, приети и у нас, и едва след това да прецените кои ще са най-подходящи за проекта Ви. Най-важните характеристики, на които трябва да се обърне внимание, са водопоглъщаща способност, съпротивление на свиване, повърхностна твърдост, устойчивост на температурни амплитуди, устойчивост на действието на химични реагенти, мразо- и износоустойчивост. Една от най-често използваните технически класификации на керамични плочки е по Европейския стандарт EN ISO 13006. Според него плочките са разделени на групи по два параметъра - водопоглъщане и метод на получаване. Както е видно от таблицата, колкото по-малък е номерът на групата, толкова по-слаба е водопоглъщащата способност и е по-висока студоустойчивостта. Групите I и II се приемат за студоустойчиви, докато група III е само за вътрешно приложение. Разбира се, между групите има и разлика в цените, защото студоустойчивите са по-плътни. Освен това, колкото по-малка е водопоглъщащата способност, толкова по-голямо е съпротивлението на свиване. Когато избирате плочки за подово покритие, задължително трябва да обърнете внимание на тяхната здравина, устойчивост на чупене и прорязване, както и на износоустойчивостта им, която се определя от съпротивлението им на триене. Според Европейския стандарт EN 154 (PEI) по показателя износоустойчивост съществуват 5 групи плочки. Аналогични норми определят класовете и според останалите параметри. Не по-малко важен е и външният вид на плочките. Установените Европейски норми изискват плочките да имат точно установени размери, абсолютно правилни ъгли и идеално равна повърхност. Ако има гланц, той също трябва да е равномерен. За да не направите грешка при избора на продукт, е добре да се придържате към някои правила. За настилка на подове са пригодни само плочки с високо съпротивление на триене. Няма смисъл за вътрешни облицовки да се използват по-скъпите студоустойчиви плочки. За подове, подлежащи на силно замърсяване и въздействие на химични реагенти в химически промишлени помещения, лаборатории или медицински зали, плочките трябва да са от клас с висока химическа устойчивост. Изборът на продукт не е лесен, но ако предварително се запознаете с нормите и класовете и се съобразите с тях, ще сте направили първата стъпка за получаване на качествено покритие. Следващите важни условия са подготовката на основата за полагане на плочките, тяхното лепене, фугиране и поддържане по време на експлоатация. Но тъй като за това има доста какво да се каже, ще го разгледаме в самостоятелна тема в някой от следващите ни броеве.