Професионална машина за рязане на фаянсови и теракотни плочи, писец за разчертаване на плочки, клещи резачки за фаянсови и теракотни плочки, резец за пробичане на отвори в плочки и тухли, ножовка волфрамова, чук гумен, маламашка с гребен за лепило, шпакла за фугиране, пердашка с пореста гъба, цикла за премахване на стари фуги, ниво за редене на плочки, кръстачки, клинове, магнитни или пластмасови фиксатори за плочки, цикли за паркет и дюшеме, макетен нож, ренде за гипсокартон, нивелир, чук, секач, чиста кофа, попивателна гъба, електрически миксер.
Керамичните облицовки са практични, с естетичен външен вид и широко приложение. Тяхното полагане обаче е сложен процес, съвкупност от множества операции, за правилното изпълнение на които трябва да се съобразите с редица фактори. Когато сте се спрели на керамични плочки за за облицоване на стени и подове, предида започнете каквато и да било работа по изпълнение на покритието, трябва да сте добре запознати с всики етапи от цялостния процес. Всеки един от тях е еднакво важен. Прави се проект на пространството, за да се предвиди правилнота разпределение на плочките и избора на продукти е редно да се вземат предвид много показатели. Следват подготовка на основата, лепене и фугиране на керамичните плочки. Нека се спрем по-подробно на всяка една от тези стъпки.
Начален и задължителен етап от процеса на правилното полагане на керамични плочки е проектирането на пространството. Когато се направи професионално, то дава възможност всички дейности до завършването на работата да протекат по-бързо, по-лесно и с по-малко разходи, като едновременно с това се намалява вероятността от допускане на грешки. Така спазването на добре направения проект гарантира качество на крайния резултат. Най-лесният и в същото време ефективен начин на проектиране е с използването на милиметрова хартия. Върху нея се начертават в подходящ мащаб размерите на повърхността, която ще се облицова - под или стена. Освен дължините и ширините на площа са необходими и диагоналите. Така можеда се провери, дали пространството има форма на правилен правоъгълник или квадрат, или има отклонения. Първо се начертава едната страна. След това се измерват двете и перпендикулярни страни и диагоналите. Всеки един от двата края на начертаната страна служи за център, от който се описват с пунктир по две окръжности, като за радиуси се използват дължините на страните и дължините на диагоналите. Отбелязват се двете пресечни точки и накрая през тях се начертават останалитестрани. При проектирането също така трябва да се предвиди такова разпределение на облицовъчните елементи, при което се използват възможно най-много цели плочки и рязането се ограничава. Нежелателно е полагането на изрязани плочки с малки ширини или триъгълна форма, тъй като с тях се работи трудно и не изглеждат добре. В начертаното на милиметрова хартиа пространство се нанасят плочките, като се отчитат техните размери и не се забравя да се включи и големината на фугите между тях. Ако имаме правоъгълен под, нареждането на плочките започва от по-видимата страна и завършва на противоположната, с изрязаните елементи. Това правило обаче се спазва, само ако отрязаните части, които ще се слагат в отсрещния край, са по-големи ото половината от размера на плочките. При положение, че в процеса на проектиране сте установили, че в завършващия край остават много тесни отрязъци, по-малки от половината от размерите на целите плочки, нареждането трябва да започне от средата с цели плочки и да завърши в двата края с отрязаните плочки. По особени са случаите на подове с неправилна форма. Ако подът има две перпендикулярни стени, слаганетона плочки започва от ъгъла между тях. Когато подът няма две перпендикулярни стени, нареждането започва от страната на вратата на терасата или вратата на помещението. При стените проектирането също има своите особености, в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай. Тук, преди всичко, трябва да се маркира височината на пода по целия периметър и да се определят точките, от които започва нареждането на плочките в хоризонтално и във вертикално направление. При разпределението по ширина на стената важат същите правила, както и при подовете. Започва се от най-видимата страна с цели елементи и се приключва в отсрещната с изрязани, Ако се окаже, че отрязаните плочки, които трябва да се сложат в края, са по-малки от половината на целите, то нареждането по хоризонтално направление започва от средата на стената с цели плочки и завършвав двата края с тесните отрязъци. Когато има външни ъгли, се започва от тях с цели плочки. Нареждането на облицовъчните елементи във вертикално направление започва отгоре надолу, в случай че няма точно определена височина, до която стига облицоването. Във варианти на цялостно облицоване на стената по височина до тавана се започво отдолу с цели плочки и свършва при тавана с отрязани. Когато сесъчетават плочки с различен цвят, се отбелязва височината на разделителната линия по целия периметър и се започва с цяла плочка ото единия цвят надолу от линията и пак цяла плочка от другия цвят - нагоре отлинията.
След успешното завършване на тези толкова важни етапи, като проектиране и избор на продукти, като се приеме, че разполагате с качествени инструменти и квалифицирана работна ръка, може да се премине към подготовка на основата за полагане на керамично покритие. Основите от бетон, газобетон, цимент и мазилки се почистват добре от всички замърсяваниея и нестабилните елементи по повърхността им се отстраняват. При необходимост от изравняване на повърхността се използват смеси за хастарни мазилки и замазки, като те също трябва да бъдат от една система /съвсместими с лепилото и другите използвани продукти/. Ако мазилката е нестабилна или с голяма абсорбираща способност, тя трябва да се грундира с подходящ грунд от системата на останалите използвани материали, за да се осигори добра адхезия и по-малък разход на лепило. Гипсокартонът, дървото и металните повърхности подлежат на контрол за стабилност и стабилизация, където е необходимо. На местата на срещане на гипсокартонените плоскости се шпаклова с подходяща щапкловаща смес. Ако имате стари плочкикато основа, то те трябва да се почистят добре и повърхността да се изравни със замаска или шпакловка. старо боядисаните стени се проверяват за наличие на нестабилни участъци и ако има такива, старата боя там се премахва. В случай, че ще облицовате с керамични плочки под, върху чиято основа има битумна мембрана, е хубаво да проверите дали тя е добре залепена навсякъде и ако има посипка, да се стабилизира с грунд. Пластмасовите покрития пък изискват добро почистване и контрол на стабилността. При евентулни съмнения от ваша страна какъв продукт да изберете за почистване, грундиране и нивелиране на дадена основа или как да го използвате, спазвайте основното правило за прилагане на материали от една система, четете внимателно инструкциите върху опаковките или се обърнете за повече информация към производителя или търговец-консултатнт.
Работата по залепване на керамични плочки започва с подготовка на лепилото. За целта са необходими чиста кофа, електрически миксер и вода. Тук обаче съществуват известни противоречия - някои производители смятат, че към водата се добавя сухата смес на лепилото, а други считат за по-уместно да се прибавя вода към сухата смес. Независимо от това, трябва да се придържате към изискванията в инструкциите за работа на всеки конкретен продукт. Пропорциите /съотношението суха смес и вода/ също трябва да се спазват стрикктно. Бъркането продължава до получаването на хомогенна смес. Обикновено е оказано при колко оборота се извършва и колко минути да трае за дадения продукт. При някои лепила, след първото бъркане, се налага сместа да престои известно време /време на отлежаване/, за да се активират добавките, следва втора разбъркване и едва след това може да се нанася. Трябва да се съобразите и с означените време за ползване /време, през което лепилото е годно за полагане върху основата/, време закорекции /времето да което може да се коригира положението на поставено плочка/ и отворено време /времето от нанасяне на лепилото върху основата до образуване на циха върху него/. Така ще можете добре да планирате работата си, без да се стига до загуби на лепило. В противен случай, ако забъркате повече смес, отколкото можете да използвате за означеното за ползване време, ще остане лепило, което трябва да се изхвърли. Налага се да планирате и върху каква площ да нанасяте едногкратно лепило, за ви остане достатъчно отворено време и време за корекции. За да установите дали отвореното време още не е изтекло, се пробва с пръст. Ако лепилото залепва по пръста, можете да продължите с поставяне на плочките, но при положение, че е образувало ципа, то трябва да се отстрани и да се нанеси пресен разтвор.
Лепилната смес се полага върху основата с маламашка с гребен. Размерът на гребена на маламашката зависи от особеностите на основата и големината на плочките. Той варира от 4мм - за най-малките плочки, до повече от 8мм - за най големите плочки и по грубите основи. Нареждането на плочките върху лепилото започва от означеното на проекта начално място, с полагане на цели плочки. Трябва да се спазва големината на фугите меду плочките. За целта се изполват полиетиленови кръстчета, които фиксират необходимата ширина. За да прилепнат добре, плочките се удрят леко с гумен чук. След като е приключило залепването на всички цели елементи, се изрязват парчетата, нужни за краищата и местата около канализацията. Те се залепват последни. Залепващата смес не трябва да превишава половината от височината на фугата. Излишнитеколичества се отнемат, докато не е изсъхнало лепилото.
Фугата е изключително важен елемент от керамичната облицовка както във функционално, така и в естетическо отношение. Керамичните плочки задължително се редят на фуга. Тя поема евентуалните деформации на основата и на плочките, и в същото време играе декоративна роля. Целта на фугирането е разстоянията между плочките да се затворят, така че пос покритието да непрониква вода. Повечето фугиращи състави са във вид на сухи смеси, които се смесват с вода подобно на лепилата, като се спазват всички инструкции за пропорции, време на разбъркване, обороти и т. н. Преди нанасянето на фугиращата смес фугите и повърхността на плочките се почистват с влажна гъба, без да се прекалява с водата. Фугите трябва просто да са леконавлажнени за по-добра адхезия. Полагането на фугиращата смес става с шпакла с диагонални движения. То продължавадо цялостно запълване на фугите. Накрая излишъка се отстранява. След около 20мин. повърхността на плочките се почиства с влажна гъба. Многа важен етап е запълването на работещите фуги /фуги за разширение/ с еластичен фугиращ материал, най-често силикон. Такива фуги се оставят обикновено на границата стена-стена и стена-под, за да компенсират основната част от деформациите. Първоначално те се покриват с изолираща лента, за да не се изцапат и след като приключи фугирането на другите фуги, се запълват със силикон. Ако фугите са с еднаква дълбочина, фугираща смес ще изсъхне равномерно и ще бъде с еднакъв цвят навсякъде. По отношение на естетиката трябва да отбележим и богатата цветова палитра, която предлагат много производители за фугиращите си смеси. Така те ве представят голяма свобода в идеите, които можете да реализирате.
Когато поставяте керамични облицовки във влажни помещения, е много важно между основата и плочките да има хидроизолация. Керамичната облицовка сама по себе си не гарантира абсолютна защита от проникване на влага през нея. Еластичните функционални фуги поемат измененията на облицовката, но те не са достатъчни. Понякога настъпват деформации в сградата, подовата конструкция или в други материали, които е нямало кака да предвидите и на този етап не могат да се предотвратят. Вследствие на тях могат да се появят пукнатини в плочките и фугите. Дори да толкова малки, че да не се забелязват, тези пукнатини са предпоставка за по-нататъшно разрушаване на плочките и на основата. В тях навлиза вода с химичните вещества на препаратите, които използвате, Те разяждат материала и накрая се появяват течове както в стените, така и в подовете. На мястото на пукнатините не закъснява и развитието на плесени, които после се разпростират и върху здрави повърхности.
За да избегнете тези негативни ефекти, специалистите препоръчват в мокри помещения, между основата и плочките, да се използва достатъчно еластична хидроизолация, която да не се напуква. В съвременните хидроизолации влизат различни полимерни синтетични вещества, които им придават нужната еластичност. Важно е и продуктът да има добро сцепление с основата и с плочките. Ъглите в помещението обикновено се обработват със специални уплътнителни ленти за по-надеждна изолация. Правилният избор на хидроизолация се подчинява на същия принцип, както и при другите използвани продукти - всички те трябва да са от една система на един производител.