Условията и предназначението на някои помещения изискват специализирани подови покрития. В много от случаите саморазливните подове дават бързи и надеждни решения.
Хората, които са се занимавали със саморазливни подове, използвайки традиционни циментови разтвори, са запознати със сложността на този тип работа. Освен това, с увеличаване на площта на помещението, технологията се усложнява. Значително опростяване на процеса на инсталиране позволяват специалните състави на основата на поливинилацетатни смоли, които се появяват през 60-те години на миналия век. През изминалите повече от 40 години разнообразието от саморазливни подове нараства значително. Първоначално използваните самоизравняващи се материали отдавна са излезли от употреба, не издържайки на конкуренцията на новите продукти. Съвременният саморазливен под може да се характеризира като монолитно покритие, създадено от вискозни материали. Днес на пазара се предлагат множество състави, различаващи се според областта на приложение, дебелината, устойчивостта на износване и други специализирани свойства. Самоизравняващите се състави са две основни групи – полимерни (на органична основа) и минерални (с неорганични връзки). На обикновения потребител по-добре познати са вторият тип покрития. Отличителните качества на полимерните разливни подове са бързо втвърдяване, дълговечност и устойчивост на износване. Именно затова тези материали са особено подходящи за помещения с голямо механично натоварване на пода, например административни и търговски сгради, спортни зали, както и промишлени помещения. Не по-малко важно е и друго тяхно свойство – устойчивост на химически въздействия. Съществуват епоксидни, полиуретанови, акрилни (на полиметилметакрилатна основа) и полиестерни. Много са страните, развиващи технологии за производство на полимерни саморазливни подове – САЩ, Германия, Финландия, Швеция, Франция, Белгия и други. С навлизането си дисперсните полимерни състави предизвикват революция в производството на сухи строителни смеси, придавайки нови свойства на старите материали. В това отношение циментовите и гипсовите разливни подове са най-яркият пример за съвременни полимермодифицирани сухи смеси. С тяхна помощ можете лесно да изградите надеждно и равно покритие, достатъчно е да разлеете сместа на подготвена основа. При производството на минерални разливни подове също се използват висококачествени, прецизно подбрани и дозирани свързващи вещества, пълнители и други химични добавки. Това позволява да се създаде материал с предварително зададени желани свойства. Към предимствата на минералните саморазливни подове би трябвало да отнесем по-ниската цена и лекотата на приготвяне и инсталиране в сравнение с полимерните. Минералните материали се изравняват добре, устойчиви са на продължителна експлоатация, имат добро сцепление с основата и са екологично безопасни. Освен това се използват при отопляеми подове. Обаче, за разлика от полимерните състави, се нуждаят от допълнително покритие – паркет, линолеум, плочки или друг материал. На българския пазар за строителни материали саморазливните подове са представени от много наши и чуждестранни фирми.
Отделните производители разработват свои специфични технологии за поставяне на разливни подове и, въпреки различията, в тях има много общо. Съществуват два типа саморазливни покрития: дебелослойни и тънкослойни. Първите се използват за неравни основи. От тях не се изисква да имат висока адхезия (сцепление), дори в някои случаи могат да се отделят от основата, например за поставяне на изолация от полиетиленово фолио. Тънкослойните самонивелиращи се материали отстраняват само неголеми дефекти в основата, но благодарение на високата си течливост (слаба вискозност), осигуряват идеално изравнено хоризонтално ниво на пода. С тях се работи лесно, имат добра адхезия с основата, паропропускливи са и много трайни. Повечето от тях могат да се използват при подови отоплителни системи. Не трябва да се забравя и екологическата им безопасност, както и сравнително ниската им цена. Повечето производители на сухи строителни смеси предлагат цял комплекс материали за изравняване на пода, започвайки с грунд и завършвайки с разливен материал. Те се различават според условията на нанасяне и експлоатиране.
Фундаментът под изравняващата смес трябва да е стабилен, плътен и чист. Неплътно прилепналите към основата покрития се отстраняват и заедно с всички останали замърсители, които биха намалили адхезията на разтвора, се почистват с прахосмукачка. Следващата стъпка е премахване на големи неравности в основата, запълване на пори и пукнатини, през които сместа може да изтече. После идва ред на грундирането. Праймерът, обикновено с разход около 100-200мм/м2, се нанася в един слой с валяк, четка или чрез метода на безвъздушното разпръскване. При необходимост може да се сложи втори пласт грунд в посока, перпендикулярна на първия. Праймерът не само намалява абсорбиращата способност на основата спрямо разтвора, но и играе укрепваща функция, предотвратява образуването на въздушни мехурчета и повишава сцеплението на саморазливния под. Сухата смес трябва да се подготви във вид, подходящ за нанасяне. За целта тя се разтваря във вода и добре се разбърква. Сместа се приготвя в зависимост от емкостта на съответния обем. Именно затова първо се налива водата и после към нея се прибавя сухата смес. Един от факторите, оказващ важна роля в качеството на бъдещата настилка, е строгото спазване на правилното съотношение между сухата смес и необходимата за разтварянето й вода. Пропорциите са указани в инструкциите на производителите и са специфични за отделните продукти. Предозиране на течността може да доведе до значително намаляване на здравината на връзките, да предизвика образуване на пукнатини и разслояване на покритието. Обратно, ако водата е по-малко от необходимото, сместа няма да придобие нужната разтекаемост (ще е твърде вискозна), което би затруднило равномерното нанасяне. Разтворът се разбърква прецизно с помощта на миксер или електродрелка със специална приставка за вискозни смеси. Разбъркването се извършва с честота 400-600 об/мин. Минималното време за разбъркване е посочено в инструкциите и обикновено е минимум 2-3мин. Особено внимание трябва да се обърне и на еднородността на сместа. В противен случай може да се образуват шупли. Затова след първото разбъркване се изчаква известно време, това е т.н. технологична пауза, време, през което саморазливния под узрява, като се освобождава от въздушните мехури. Следва повторно разбъркване. От този момент започва да тече времето на живот на разтвора, неговата трайност.
Преди нанасяне на саморазливния под, с помощта на нивелир и либела се определят най-ниската и най-високата точка на основата. След изравняване на сместа върху пода, най-високата точка трябва да бъде закрита с дебелина на покритието, указана в инструкциите за употреба на материала. Подготвената смес се излива равномерно на ивици, широки 30-40см, по посока към изхода. Всяка следваща порция се слага преди предходната да е изсъхнала. Тук трябва да се съблюдава за спазване времето на трайност на разтвора. Именно затова фирмите-производители и специалистите препоръчват поставянето на саморазливен под да се извършва поне от двама души. Единият - да разлива и изравнява сместа, а другият - да подготвя следващата порция. Помещението се покрива наведнъж, без спиране на работата. Ако предварително знаете, че няма да успеете да нанесете саморазливния под по цялата повърхност на една смяна, помещението се разделя на няколко зони с помощта на специални прегради. Разлятата върху пода маса се изравнява с помощта на широка шпакла, стоманена подравнителна линия или друг инструмент, препоръчан от производителя. Желателно е, още докато покритието не е изсъхнало, повърхността му да се обработи с валяк с дълги шипове или с много твърда и негъста четка. Тази процедура води до освобождаване на въздушните мехури и подпомага изравняването на повърхността. По правило, при точно спазване на технологията, мехури не се образуват. Трайността на разтворите се отнася за определени условия, посочени в инструкциите за използване на саморазливния под. За най-подходящи се считат температури от +15 до +20°С и влажност 60%, но много производители допускат температурен диапазон от +5 до +30°С. Ако температурата в помещението е по-ниска от препоръчваната, разтворът ще се втвърди по-бързо, и обратно. Влажността също влияе на времето на втвърдяване и технологията на работа. При висока влажност сместа изсъхва бавно, а при ниска – твърде бързо, с опасност от образуване на шупли. В заключение ще разясним и за масата на саморазливните подове. Когато планирате използването им, е добре да се замислите, доколко те ще натоварят основата и подпорите. Имайте предвид, че основата им е от цимент и пясък, а и дебелината не е един милиметър. Ако направите проста сметка, ще се окаже, че 1м2 саморазливен под с 1см дебелина ще тежи около 16-18кг. В неголямо помещение с площ 20м2 ще е около 320-360кг, а за покриване на 100м2 ще са нужни 1.6-1.8т. Добре е при използването на саморазливен под това да е отчетено още при проектиране на сградата.
Една група минерални индустриални подове са специално разработени за приложение във взривоопасни зони, където е недопустимо наличието на източници на възпламеняване. Такива източници могат да бъдат механични искри, възникващи при удар на стомана в подовата настилка, както и електростатични разряди в резултат на електризацията на хора или движещи се технологични съоръжения по пода. Добрата проводимост на настилката осигурява непрекъснато отвеждане на статичното електричество и невъзможност то да се акумулира и да достига до опасни потенциали. Специализираната подова настилка за такива условия има прецизно подбран минерален състав. Съдържа черна мозайка, цимент, теракол и сребрист графит в комбинация, която изключва образуването на механични искри и придава на продукта антистатичност и негоримост. Съставките се смесват и се добавят необходимите количества вода и повърхностно активно вещество. Основата, върху която ще се прилага настилката, трябва да е твърда и добре заравнена. Тя може да е от бетон, асфалт, валиран трошляк и др. Под настилката се полага метална мрежа, която се свързва със заземителния контур на обекта. След не по-малко от 14 дни от полагането, настилката достига необходимата якост и може да се натоварва. Този срок осигурява и достатъчното й изсъхване, за да бъде измерено отвеждащото електрическо съпротивление.