Качеството на основата до голяма степен определя крайния ефект от полагането на финишните покрития. Това се отнася както за тавани и стени, така и за подове. Материалите, с които можете да постигнете защитена, равна и здрава основа за подовото покритие, са безспорно подовите замазки. Поради съществената им роля в довършителните работи, ще се спрем по-подробно на някои особености при работа с тях и ще разгледаме разнообразни продукти с възможните им приложения.
В ролята на подови покрития днес се използва широк спектър от разнообразни материали - керамика, естествен и изкуствен камък, саморазливни полимерни покрития, паркет, ламинат, винил, корк, различни видове текстил и т.н. Преди да поставим финишното подово покритие, обаче, трябва да се погрижим за това основата да е идеално равна, трайна и достатъчно здрава. За целта служат специални изравняващи материали - разтвори на основата на сухи смеси, които са известни като подови замазки. Трябва да се има предвид, че замазката се използва не само за изравняване на подовата повърхност, а изпълнява и ролята на защита за разположените под нея слоеве от подовата конструкция.
За разлика от стените и таваните, подовете търпят много интензивно експлоатационно натоварване върху своята повърхност. Те поемат цялата тежест от потока преминаващи хора или пренасяни предмети. Ето защо, освен да имат изискан външен вид, те трябва да са износоустойчиви, да са надеждни по време на експлоатация и да служат достатъчно дълго време. Поради тази причина, инвеститорите нямат основания да спестяват пари за сметка на компромиси при завършването на пода, още повече сега, когато на пазара могат да се намерят разнообразни съвременни материали, придаващи на подовата повърхност всички желани свойства. Независимо дали става въпрос за завършване на под в нова сграда, или за подмяна на вече износена и излязла от мода подова настилка, при всички случаи ще ви е необходима равна основа. Всички видове настилаеми подови покрития се полагат върху равна и здрава основа - бетонна или циментно-пясъчна замазка. Тази замазка има много функции. Тя изравнява основата, прикрива тръбопроводи, разпределя равномерно натоварването върху топло- и звукоизолационните слоеве, обезпечава нормираното топлоусвояване на пода, създава наклон в подовото покритие, защитава по-долу разположените части от конструкцията и прави основата здрава, стабилна и надеждна. Първоначалната основа на грубия под, т.е. бетонния под, никога не е равна. Това е едно основно свойство на подовите плочи. Според традиционната строителна технология бетонните плочи у нас се произвеждат гладки само от едната страна, която впоследствие служи за таван на долното помещение. Другата страна е винаги неравна. Тя има както вдлъбнати, така и изпъкнали участъци, а на места може да стърчат и части от арматурата. Разликата в нивото на повърхността на бетонната плоча може да достигне 10см. Ясно е, че върху такава основа е невъзможно да се положи качествено каквото и да е подово покритие. Затова, при поставяне на ново и замяна на старо подово покритие, е много важно най-напред да получите идеално равна повърхност на основата.
До неотдавна изравняването на бетонни плочи е било възможно само с циментно-пясъчни замазки, които и днес се считат за едни от най-надеждните и дълговечни. В тях в качеството на свързващо вещество се използва портланд-цимент, а в ролята на пълнител - кварцов пясък, дребнозърнест чакъл и керамзит. Здравината и трайността на замазката зависят от процентното съотношение вода/цимент в разтвора. Например, ако разтворът на даден вид цимент при водоциментно отношение 0.48% дава якост на натиск на замазката 20N/мм2, то при отношение 0.40% якостта на натиск ще се повиши на 30N/мм2. Това означава, че при завишаване на съотношението вода/цимент над препоръчителното (често за по-лесно нанасяне на разтвора се добавя повече от необходимото количество вода), здравината на замазката намалява, тя има по-малка якост на натиск и опън, времето за изсъхването й се удължава и след това се получава голямо свиване. В резултат от това възникват напрежения, които водят и до поява на пукнатини. Дебелината на традиционните разтворими замазки трябва да е не по-малка от 30мм, като обикновено варира около 50мм, но може да достига и много повече. По-тънките замазки започват да се отделят от основата и да се лющят. Ако се получи нещо такова, е най-добре замазката да се замени с нова. Защо всъщност това е толкова важно? Ако, например, ще облицовате пода с керамични плочки и замазката под тях има лошо сцепление с повърхността на бетонната плоча, при ходене по пода ще се разнася дразнещ шум. Освен това, с течение на времето, вследствие от експлоатацията, подът ще стане неравен и плочките ще започнат да се отделят от основата. Съществен недостатък на класическите разтворими подови замазки е продължителният срок за изсъхване и достигане на максимална якост. Между полагането на замазката и нанасянето на финишното покритие технологично се изисква едно сравнително дълго прекъсване от около 28 дни, необходимо за набиране на якост на бетона. Без това циментно-пясъчната замазка не гарантира получаване на идеално равна повърхност. Разбира се, подът може да изглежда равен, но ако пробвате да постелите линолеум и ходите по него, не след дълго и най-малките неравности ще се проявят на покритието като вдлъбнатини и подутини.
Днес за направа на подови замазки все по-широко се използват материали от ново поколение - специални саморазливни смеси. Различните производители ги наименуват по различен начин: саморазливни подове, самонивелиращи се смеси, саморазливни замазки и други. Тези състави за изравняване и нивелиране на основата се отличават с голяма пластичност, добър вискозитет и по-кратки срокове за втвърдяване. Разтворени във вода, такива смеси се разтичат под въздействие на собственото си тегло, запълвайки всички вдлъбнатини и създавайки равна и здрава повърхност. Съвременните самонивелиращи се материали притежават достойнствата на традиционните замазки и заедно с това имат редица предимства. Както вече споменахме, те изсъхват по-бързо - обикновено за 10-15 дни. Използваните в тях пълнители са от много по-дребни фракции и това позволява получаване на идеално гладки повърхности, които не могат да се постигнат с обикновени замазки. Нещо съществено важно е, че тук се допуска много по-малка дебелина на нанасяне на слоя (от 5 до 15мм). Това е особено ценно, ако помещението има нисък таван, или ако е необходимо да се изгладят незначителни неравности. Някои производители имат в продуктовата си гама много бързо втвърдяващи се смеси, които позволяват 2 часа след заливката да се ходи по пода. Такива материали са незаменими в случаи, когато строителните и ремонтните работи са ограничени от кратки срокове. Съществен момент, на който трябва да се обърне внимание при саморазливните подови замазки е, че освен добри технологични, експлоатационни и естетически качества, те проявяват и още едно ценно предимство - с тях се работи по-лесно. Те могат да се прилагат от хора без голям професионален опит, стига да се спазват строго инструкциите за приготвяне и нанасяне на сместа, които всички производители посочват върху опаковките на продуктите си. А обикновените замазки могат да се нанесат качествено само от квалифициран майстор, тъй като работата там е повече и процесът е по-сложен. Така че, независимо дали сте избрали традиционна или нов тип саморазливна подова замазка, ще вложите еднакви средства. В единия случай (при обикновените замазки) продуктът е по-евтин, но трудът е по-скъп, а в другия - обратното, и така нещата се компенсират.
Най-целесъобразно е преди да се избере и закупи материал за изравняване на пода, специалист да определи състоянието на основата. Едва тогава ще можете да прецените какъв точно материал ви е нужен, какъв ще е разходът, каква ще е технологията на нанасяне и колко време и средства ще отнеме процесът. Състоянието на основата се определя по няколко критерия, като изравненост, здравина на повърхностния слой, неговата влажност и пористост. Под внимание се вземат и пукнатини, или други налични дефекти. По отношение на равността на плочата трябва да се цели достигане на нормативно допустимите отклонения. Според типа на подовото покритие се избира и якостта на опън на замазката. Ако ще полагате паркет, под него трябва да има замазка с якост на опън, не по малка от 30N/мм2 (при използване на двукомпонентни лепила), 20N/мм2 (при лепила на основата на разтворители) и 15N/мм2 (при дисперсионни лепила). Когато ще се слага ламинат, се изисква якостта на опън на замазката да е минимум 10N/мм2, а под PVC-покритие - 20N/мм2. Под керамично подово покритие за достатъчна се приема якост на опън на замазката от около 8-10N/мм2. Влажността на основата до голяма степен определя възможността за използване на едно или друго покритие. Както казахме, един от компонентите на готовата смес на подовата замазка е вода. Тя придава на замазката разтекаемост или вискозитет, а при изпаряването си обезпечава набирането на якост в изравняващото покритие. Така например, ако в 1м2 основа с дебелина 20см се съдържат 30л вода, то за изпарението й ще са необходими две, а даже и две и половина години. За да се ускори този процес, са разработени специални състави, чиито добавки свързват водата в бетона и не и позволяват да се изпари. След 3-5 дни от нанасянето на такава основа може да се полага финишното покритие. Понякога се прибягва и до използване на двукомпонентни епоксидни грундове. Те проникват в повърхностния слой на основата и обезпечават хидроизолация от намиращата се в замазката влага. Така става възможно полагането на практически всякакъв тип подово покритие върху все още влажна основа.
Сухите смеси за изравняване на подове са сложни състави на основата на свързващо вещество (цимент или гипс) с добавени минерални пълнители и полимерни модификатори. Присъствието на модификатори обезпечава добра адхезия към основата, повишена еластичност, подвижност и способност на разтвора да се самоизравнява. Освен това, полученото покритие не се свива, достатъчно здраво е и има добра износоустойчивост. Има и водозадържащи добавки, които увеличават отвореното време за работа и корекции върху покритието и предотвратяват поява на пукнатини. Съществуват и други специални добавки, като например армиращи влакна, които не позволяват разрастването на микропукнатини. Замазките за отопляеми подове пък съдържат добавки, подобряващи топлопроводността, както и устойчивостта към поява на пукнатини и спрямо големи температурни амплитуди. По отношение на вида на свързващото вещество сухите смеси за изравняване на подове се делят на две групи - състави на основата на цимент и на основата на гипс. Първата група се използват за замазки на подове в жилищни и обществени сгради както навън, така и вътре. Докато съставите на основата на гипс са приложими за замазки само в помещения. Гипсът обаче си има и своите предимства. Той е екологически чист и има добри топлоизолационни качества, поради което гипсовите замазки са много използвани в цяла Европа. Освен това, полимерно модифицираните гипсови замазки набират якост по-бързо от циментните (например за 6-8 часа) и са готови за експлоатация след 6-7 дни. Гипсът има и друго предимство - може да регулира влажностния и температурния режим в помещението, като поглъща излишната влага, а при недостиг й я отдава обратно. Саморазливните подови замазки както на циментна, така и на гипсова основа, се различават по състав. Едни от тях са предназначени за грубо нивелиране на силно неравни основи и се нанасят в дебел слой, а други са тънкослойни и служат за фино изглаждане на основата преди поставяне на финишното покритие. Смесите от първия тип се използват за първоначална обработка на пода, ремонт или изравняване на бетонни плочи. Те се нанасят в дебели слоеве, някои от тях дори до 300мм. С цел повишаване на якостните характеристики, пълнителите в тях са обикновено едрофракционни компоненти (0.6-2.5мм) от пясък и чакъл. Замазките за грубо изравняване не гарантират идеално равна повърхност, дори да са изпълнени професионално. За премахване и на най-фините дефекти се използват тънкослойни (от 0.5 до 10мм) изравняващи смеси. Компонентите от най-едрата фракция в тях не превишават 0.2мм, което гарантира получаване на равна и гладка повърхност. В зависимост от вида на полимера саморазливните подови замазки се делят на епоксидни, полиуретанови и метакрилатни. Те обикновено са предназначени за тънкослойно нанасяне и фино изравняване и поради добрите си експлоатационни и естетически характеристики много от тях могат да служат едновременно за изравняване на пода и за финишно подово покритие. Епоксидните са подходящи за помещения с голямо механично натоварване и с интензивно въздействие на течности, включително агресивни. Те имат добра адхезия към различни основи и позволяват разнообразни цветови решения. Водоотблъскващи са и могат да се мият под налягане. В същото време, обаче, те не са много еластични, не са устойчиви на удар и на големи температурни амплитуди. При добавяне на специални компоненти могат да се получат и допълнителни качества, като повишена устойчивост на киселини и антистатичност. Полиуретановите покрития са за помещения с постоянни вибрации, силни абразивни въздействия и подвижни подове. Те, обаче, не са така устойчиви на химични въздействия, както епоксидните и имат по-висока водопоглъщаща способност. Много често са предпочитани за подове на гаражи. Саморазливните полимерни състави на основата на метакрилатни смоли са предназначени за неотопляеми и студени помещения, а също и когато интервалът между полагането на покритието и началото на експлоатацията е много малък. Втвърдяват се за 2 часа и могат да се нанасят при температури от -35°С. Устойчиви са на ултравиолетовите лъчи и се използват и за външни настилки на паркови и велосипедни алеи. Благодарение на изключителната си механична и химическа устойчивост, тези покрития защитават основата от повреждане от транспортни средства, масла, бензин и други химикали. Имат декоративен външен вид и са водонепроницаеми. Много подходящи са за фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост, за хладилни камери и около тях, както и за места, изложени на слънчево въздействие. Обикновено като оптимален вариант за изравняване на под специалистите препоръчват грубата замазка да е от по-евтина бетонна смес, в която при необходимост се добавят чакъл и керамзит за получаване на дебел, здрав слой, а над нея да се постави по-скъпа финишна саморазливна смес.