В зависимост от областта на приложение тръбите се разделят на напорни водопроводни, отоплителни иза провеждане на кабели, телефонни и електрически проводници, В настоящия материал ще разгледаме тези от тях, които имат отношение към водоснабдяването, канализацията, дренажните и парните отоплителни системи. Такива тръби могат да се направят ото стомана, чугун, мед и различни видове пластмаса. Освен по материала, от който са направени, тръбите се различават по качествата си и по условия на експлоатация. Нека се спрем на някои от най-често използваните видове от тях, като обърнем внимание на техните предимства, недостатъци и подходящи приложения.
Може би най-популярни сред всички видове тръби са тези от поцинкована стомана. Това, разбира се, не е случайно - стоманата е била и си остава един от най-трайните материали, използване в големи мащаби в строителството. Освен материалът, това, което може да придаде допълнителна здравина на тези тръби, е методът на производството им. Два са начините на производство на стоманени тръби - чрез заваряване и по безшевна технология. При първия способ, отделните елементи от изделието се заваряват и наличието на шевове е неизбежно. В местата на тези шевови е възможна поява на дефекти при некачествено съединяване. Именно затова за по качествени се приемат безшевните стоманени тръби, покрити със слой цинк /поцинковани/. Липсата на шевове обезбечава стабилността на тръбите, а цинковият слой ви освобождава от необходимостта да използвате други защитни материали срещу корозия. Независима дали тръбите са поцинковани или не, безшевни или заварени, те се свързват помежду си чрез специални приспособления, наречени фитинги. Има едно основно правило: стоманените тръби се свързват със стоманени фитинги. Това е важно да се отбележи, защото в практиката, понякога поради невежество, се случва стоманените тръби да се свързват с чугунени фитинги. При съприкосновение с чугуна, обаче, антикорозионната защита на стоманата се разрушава и материалът започва да ръждясва. Иначе, сами по себе си, чугунените фитинги не са никак лоши, стига да се използват за свързване на елементи от същия материал.
В зависимост от дебелината си, тръбите беват три вида: леки, обикновени и усилени. Имайте предвид, че по голямата дебелина на метала има както положителнаа /висока антикорозионност/, така и отрицателна страна - ремонтът и монтажът са по-трудни. Стоманените тръби се различават и по вътрешен и по външен диаметър. Както казахме, тръбите от един и същи материал могат да имат различно качество. При стоманените тръби качеството зависи от технологиите на производство, за които вече стана дума, и от степента на закаляване на стоманата. Методът на производство личи във външния вид на тръбата, степента на закаляване на стоманата, обаче, не може да се определи така. В такъв случай се прибягва до един прост химичен тест - няколка капки сярна киселина се поставят върху метала и се изчаква няколко минути. Колкото по-бързо се появи черно петно на повърхността, толкова по-качествена е стоманата. Ако пък случайно петното е сиво, значи тръбата е от желязо. Петното не нарушава качеството или външния вид на тръбата и лесно се измива след теста.
Един също така традиционен материал в производството на тръби е чугунът. Той е сравнително евтин и достатъчно надежден, поради което си остава алтернатива на висококачествените стоманени и металполимерни тръби. При чугунените тръби като недостатък може да се посочи, че често производството им не е достатъчно качествено. Ето и няколко съвета как да откриете дефектите в тях. Разбира се, преди всичко е необходимо внимателно оглеждане на външната повърхност. На нея не трябва да има издатини, вдлъбнатини, пукнатини и различни петна, свидетелстващи за наличие на шлака. Обърнете внимание и на среза на тръбата - какво е качеството на самия метал. Стената на тръбата в цялата си дълбочина, от лицевата до вътрешната си повърхност, трябва да е плътна и еднородна. Качеството на тръбата може да се провери и чрез потропване. Звукът трябва да е равен и глух. Ако има места със сменящи се тонове, е твърде вероятно това да се дължи на вътрешен дефект. За да ви служи по-дълго, чугунената тръба се нуждае от антикорозионна защита. Много често за целта повърхността се покрива с битум. Важно е да се подчертае и определящата роля на качественото съединяване на конструкция от чугунени тръби. То се прави с калчища без примеси и тефлонови ленти, които осигуряват изолация на свръзките и ни предпазват от неприятните последствия от евентуални протичания - мокри тавани и изгнили подове.
Специалистите ценят медните тръби главно заради универсалността им. Те са подходящи и за водопроводни системи, и за отопление, и за газопроводни инсталации. Голямо тяхно предимство е, че не се поддават на въздействието на хлорираната вода. Освен това, на всички са известни доказаните бактерицидни свойства на медта, които възпрепятстват развитие на бактерии по вътрешната страна на тръбите. Световният опит от експлоатацията на такива тръби показва че безаварийното им използване във водопроводни и отоплителни системи продължава от 50 до 100 години. Разбира се, както и при всички други продукти, при медните тръби също има някакви ограничения в условията на приложение. Те не понасят добре твърде кисели и твърде основни води, както много меки, или много твърди води. В отоплителните системи, обаче, практически няма ограничения за медните тръби. Те се свързват помежду си чрез специални медни или направени от медни сплави пресфитинги, които се поставят със специална пресмашина. Медните тръби се отличават с голяма трайност, надеждност и дълговечност, но са сравнително по-скъпи от полимерните.
Ще се спрем и на един по-особен вид тръби, приемани като високотехнологичен продукт - металполимерните. Те са, безспорно, голямо постижение в съвременните наука и технологии. Независимо от отличните си здравина, трайност и устойчивост, тези тръби могат да се огъват на ръка без много усилия, което означава, че в голяма степен улесняват монтажа и ремонта. Toва не е единственото им достойнство. Друго тяхно предимство е удивителната им лекота - 10 метра металполимерна тръба тежат 1-2кг, в зависимост от диаметъра на изделието. Този диаметър, като правило, е в диапазона от 16 до ЗОмм. Дебелината на стените се колебае около 2мм. Тръбите от металполимер могат да се използват в широк температурен диапазон, те са мразоустойчиви издържат до -40°С, и в същото време са термоустойчиви - могат да се ползват при температури до +95°С. От екологична гледна точка те са абсолютно безвредни, освен това не подлежат на корозия, за разлика от изцяло метални конструкции и благодарение на еластичността си не са склонни към запушване. Нека поясним и какво точно е металполимер. Когато става въпрос за тръби от металполимер, този материал обикновено представлява алуминий, обвит с полиетилен, който се характеризира с голяма стабилност и трайност. Въпреки многото си предимства, този материал има и един недостатък - сравнително скъп е.
Металполимерните тръби могат да се използват не само във водопроводни, a и в отоплителни системи, тъй като стените им поддържат необходимото парно налягане. Ако се спрете на подово отопление със система от такива тръби, трябва да знаете, че върху бетона се поставя топлоизолация, алуминиево фолио, полагат се тръбите, прави се замазка от около 5см и се завършва лицевия под.
Една такава подова топлоснабдяваща система ще обезпечи по-рационалното отопление в помещенията в сравнение с използване на отоплителни системи, намиращи се над пода. В канализацията, обаче, мателполимерните тръби обикновено не намират приложение. Когато купувате тръби от този тип, обърнете внимание какъв цвят са. Сините са за студено водоснабдяване -издържат температури до 30°С, а белите са подходящи за отоплителни систеу и топло водоснабдяване. Въпреки че са по-необичайни като материал, тези тръби се свързват достатъчно надеждно с други санитарно-технически уреди чрез специални детайли.Няма значение от какъв материал е останалото оборудване, към което ще се свръзват металполимерните тръби, тъй като свързващите детайли са проектирани за различни варианти.
В последно време с голяма популярност на пазара се ползват така наречените пластмасови или полимерни тръби. Под този термин се обединява една голяма група различни по свойства продукти. Могат да се различават дори индивидуалните характеристики на тръби от един и същи материал, но на различни производители. Основен недостатък на пластмасовите тръби е, че те имат понижена устойчивост към хлорираната вода. Пластмасите са две основни групи - термопластични и реактопласти. Продуктите от първата група се размекват при нагряване, но са еластични и нечупливи. Тук се отнася полиетиленът. Пластмасите от втората група не се разтапят при нагряване, но не са така еластични. Нека разгледаме някои от най-често използваните видове пластмасови тръби в областта на водоснабдяването, канализацията и отоплителните системи.
Както казахме, полиетиленът представлява термопластична пластмаса. В зависимост от плътността си, е: полиетилен с висока плътност (HDPE), със средна плътност (MDPE) и с ниска плътност (LDPE).
Като най-качествени полиетиленови тръби се приемат тези с висока плътност Тръбите от тази група имат дълъг експлоатационен живот (около 50 години) и се поддържат лесно. Имат висока ударна якост, устойчиви са на спукване дори при ниски температури. Това улеснява транспортирането, монтажа и ползването им при неблагоприятни условия. РЕ-тръбите са устойчиви също на намиращите се във водата и в почвата вещества и, за разлика от металните, нямат склонност да корозират.
Експлоатационните характеристики на РЕ-тръбите на отделните производители показват различни възможни температурни граници в условията на приложение. Те обикновено варират между -20 и +90°С. Тръбите от тази група са устойчиви и на ултравиолетовите лъчи. Не трябва да пропускаме и това, че те са значително по-леки в сравнение с металните, по-еластични и гъвкави сг се полагат по-лесно.
Полиетиленовите тръби се прилагат широко за водоснабдяване и канализация Важно е обаче да се знае, че когато става въпрос за пренос на питейна вода с полиетиленови тръби, те не трябва да се полагат в почви, замърсени с химически сродни на полиетилена вещества. В такъв случай има опасност тези замърсители да преминат през стените на тръбата и да замърсят водата. За канализационните системи такова изискване не съществува.
Това е един вид високотехнологична пластмаса. Благодарение на кръстосаните междумолекулни връзки, продуктът е устойчив в голям температурен диапазон от -30 до +95°С, издържа на налягане до 2МРа и не се поддава на корозия. Използва се успешно както за водопроводни, така и за отоплителни инсталации. Работата с РЕХ-тръби е лесна, чиста и бърза, а връзките между отлените части са стабилни и надеждни. Тръбите от тази група се произвеждат по няколко метода: с прибавяне на пероксиди; със силан при водна баня и чрез бета- и гамаоблъчване. РЕХ-тръбите за отоплителни системи имат бариера срещу кислородна дифузия, която предотвратява корозията на различни метални елементи в нея. Тези тръби не трябва да се излагат на прякото действие на слънчевата светлина, защото не са устойчиви на ултравиолетови-лъчи и бързо стареят от тях.
Подходящи за работа с РЕХ-тръби са фитингите от месинг или полимерен материал. Приложението на такива тръби в студени помещения е допустимо, защото те не се пукат при замръзване. Освен това, те са еластични, гъвкави и леки - теглото им е 75% от това на медните. Благодарение на специфичната си структура, материалът притежава качеството "топлинна памет". Това означава че може да възвръща първоначалната си производствена форма след нагрява до определена температура. РЕХ-тръбите не отлагат вредни вещества в транспортирания флуид, което ги прави пригодни за водопроводни инсталаци за питейна вода.
Тръбите от полипропилен обикновено се произвеждат по метода на непрекъснатата коекструзивна щамповка. Този процес протича по следния начин: използват се две плоскости от полипропиленов гранулат, които са в два различни цвята, но с еднакви свойства, те се поддават на формоване по общата ос и така се моделират две тръби едновременно, като едната е във вътрешността на другата. Вътрешната тръба е с гладка повърхност, а външната е гофрирана. Двете стени се свързват помежду си в процеса на производство, връзката се осъществява на молекулярно ниво и обезпечава образуване на монолитна двуслойна конструкция на тръбната стена.
Тези особености на стените позволяват на полипропиленовите тръби, въпрекки че са със сравнително малка маса, да издържат натоварвания от 8кN/м2, характерни за тръбите от тежките типове, и да се използват на места с повишено натоварване. Тръбите от тази група намират най-широко приложение за канализационни системи. Полипропиленът, в сравнение с полиетилена, е по лек, има голяма издръжливост на разтягане и е с по-голяма термоустойчивост, температурният диапазон на експлоатацията му е от -20 до +110°С. Това позволява както да се монтират при отрицателни температури, така и да се експлоатират при повишени положителни температури. Полипропиленът е и по устойчив на удар, ако го сравняваме с полиетилена.
И двата продукта, обаче, се отличават с още едно положително качество - не така податливи на изтриване, както другите материали, използвани в тази област. Това е много важно за материалите, от които се правят канализационни системи, защото флуидите, протичащи през тях, обикновено съдържат голям процент твърди частици.
С големи подобрения и нови приложения могат да се похвалят и производителите на полибутиленови тръби.
Полибутиленът се използва за тръби повече от 30 години и е доказал своята устойчивост. Той издържа експлоатация при високи температури - до 110°С. Устойчив е на напукване под въздействие на големи натоварвания. Представлява вид пластмаса, известна като ко-полимер. Получава се при полимеризация на газа бутилен. Плътността му е около 0.9г/см3, показва 340' относително удължаване при разтягане и не се разтапя при температури до 120°С. Освен това, полибутиленът е инертен към действието на много химични вещества, не благоприятства развитие на бактерии и е огнеустойчив. Системите от такива тръби са подходящи за топло и студено водоснабдяване, както и за централно и подово отопление. В сравнение с други материали, използвани за системи за подово отопление, като полипропилен или полиетилен с кръстосани връзки, полибутиленът е значително по-еластичен. Тръбите от него са достатъчно гъвкави и могат да се навиват, което до голяма степен улеснява транспортирането и инсталацията им, заедно със сравнително малката им маса. Полибутиленовите тръби обикновено са снабдени с бариера срещу дифузията на кислород.
Произвеждат се чрез коекструзия, в резултат на която защитният бариерен слой остава покрит от двете страни с полибутилен. Тази вградена в стената на тръбата бариера предлага допълнителни възможности в приложението на РВ-тръбите, защото бариерата е напълно затворена и не е обект на външни физични агресивни фактори.